За цветята, гората, храната и ... хората

неделя, 8 юни 2025 г.

Бисери от селския сбор

Когато бях овчарче бях много благодарен ама животните ги няма и станах строител;

Кръстих кучето Джеси ама му викам Деси;

Много дълга книга Дон Кихот. В казармата прочетох Корана, ама не ми стигна време за нея;

Сипах ти половин чаша, защото шишето вече е на половина;

Нали мидите били по-пълни на пълнолуние? То има пълнолуние, среднолуние и празнолуние;

Като те гледам имаш 15 бани по рождение. Може би са малко повече;

През очилата ми изглеждаш по-добре. А па ти си грозна и през очилата ми изглеждаш още по-грозна.

неделя, 11 май 2025 г.

Пътуването беше замислено като предимно ходене на туризъм в планинския регион по GR221, с раници, с целия багаж, посещение на свещени места, градски разходки и ботанически елементи. Имахме на разположение 7 дни и нощи без предварителна резервация за място за спане, както и без точна схема.

Реализацията - получи се, 7 нощи на различни места, намерени в самия ден на престоя, 3 дни придвижване с целия багаж на гърба, в два други дни туризъм с планински елементи, вторият от които до най-високото достъпно място на острова и два дни с рент-а-кар.

Обикновено снимките се подреждат в обратен ред, с изключение на едни изпуснати.

Четвърти ден - нагоре 860 метра и надолу 400 с багажа с раниците. Може да се намери място за оставяне на багаж за няколко дни, но ние не го бяхме направили.

Полуостров риба.

Дивите цветя на високо бяха най-хубави.

Маркировка по пътя на GR221.

Последен ден - нощувка в шато от преди 500 години. Хубава компания и две бутилки вино за приспиване.

Избата. В нея имаше действащ кладенец за вода.

Седми ден - малко да видим морето

Шести ден - селото на склона, после организационно придвижване и късно следобедно тръгване към височините.

Пети ден

Късно тръгване от Валдемоса и кратко придвижване, след което автобус.

Валдемоса - град на улични цветя, романтика и почит към Санта Каталина

На почти всяка врата имаше керамична плочка за дейностите на тази жена.

Църквите не работели в неделя - тази малка по случайност работеше.

Трети ден - с раници от хижа Мулет до село Деиа. В село Дея спахме в селска къща.

Масата в двора на къщата, където спахме. Всичко е толкова уникално там

Маркировка по пътеките

Пътеката за мулета в миналото сега е за туристи

Втори ден - влакче до Сойер, обиколка през Форналуч и Биеналуч и хотел в Сойер.

След Залез в Биеналуч, а Форналуч обикновено е топ на красивите села в Европа, защото до там има само черни пътища и няма нов стил сгради.

Попътно само лимонови и портокалови градини

Керамика на Пикасо - безплатна изложба на гарата в Сойер.

Старинният влакно трамвай.

Първи ден - Палма де Майорка

Катедралата в Палма де Майорка

Кметството

Замъкът в Палма де Майорка.

събота, 5 април 2025 г.

Дубайски козунак

Новата мода навлезе и при козунаците. Въпреки, че не е указан като такъв по цената и съдържанието си е направо дубайски козунак.

понеделник, 31 март 2025 г.

Имитиращи млечни продукти

По думите на производители на имитиращи млечни продукти, които не са успели да излезнат на печалба с производството на истински такива, въпреки че имат собствени кравеферми, което беше казано в излъченото в предаване Бразди на 29 март 2025 година:

Над 80% от тестените продукти са с имитиращи млечни продукти;

Основни наши клиенти са "all inclusive" хотелите в България и Гърция;

Имитиращи млечни продукти се произвеждат от всички европейски държави, но техните продукти се приемат. Целта е да се унищожи и производството на такива у нас;

Всеки продукт с над 20% сухо мляко по стандарт също трябва да се обозначи като имитиращ продукт. Основен източник на сухо мляко е Украйна;

понеделник, 17 март 2025 г.

Нова Зеландия

От Окланд до Милфорд саунд и обратно.

Пътуване с 20 нощувки, рядко 2 пъти на едно и също място.

Снимките някак се вмъкнаха в обратен ред

На тази снимка е паметникът на Сър Едмънт Хилари, първият човек, покорил Еверест, но тръгнал от тук.

Маунт Кук, най-високият връх на Нова Зеландия, гледан от най-близкото място, което стигнахме спрямо него. Върхът е с постоянни ледници от всички страни и е бил тренировъчното място за сър Едмънт Хилари.

Хижа Мюлер. Изцяло върху метална платформа. Предполагам през зимата изглежда просто като в снега. Също така предполагам е доставена с въртолет сглобена направо върху платформата. Подобна е и хижата, от която се изкачва Моунт Кук.

Новозеландски еделвайс, не точно от същото семейство, но наистина така се казва

Маунт Кук.

Минфорд Саунд, по пътя към корабчето. Най-южната точка, до която стигнахме. Това е много дълбок фиорд. На това място в 200 от дните вали и тогава тези многобройни водопадчета са налични. В дните без дъжд само по-големите са налични. На нас ни се падна дъждовно, а то е съпроводено и с вятър. Трудно се снима, но има водопадчета.

Милфорд саунд от корабчето за разходка във фиорда.

Рутбърн трак, един от 11 големи преходи на Нова Зеландия. Придвижвахме се по него 2 дни с преспиване на палатка на езерото Макензи. Да се има предвид, че не може да се ползва нищо от едноименната хижа в съседство, ако е предвидено нощуване на къмпинга. Носете си газов котлон и бутилка.

Новозеландски Алпи, езера и водопади, преход в долините на две реки, и много диви цветя, но в края на сезона, част от Рутбърн трак.

Таутара - влечуго, което е ливиг фосил и е най-близо до динозаврите. Живее с много малко движения, почти 2 хибернация. Всички живи екземпляри се записват живи от хората.

Типичен изглед от Нова Зеландия. Смятам, че линиите с иглолистни дървета са очертания на имоти. Тези видове дървета не са местни и малко правят остър иначе мекият заоблен местен пейзаж.